Къснонеолитното селище Тополница е разположено на ниското възвишение Кременица, недалеч от десния бряг на река Струма, на юг от българското село Тополница и само на 2 км. от граничния пункт Кулата.
Простирало се е на площ около 40 декара. Българо-гръцката граница днес го дели на два сектора – български (сектор Тополница ) и гръцки (сектор Промахон ). Затова този праисторически археологически обект е известен като Промахон-Тополница, а намерените предмети формират късно-неолитната култура Тополница-Акропотамос.
Поради доминиращото географско положение на селището вероятно жителите му са контролирали по определен начин прохода Промахон , а с това итърговския път по река Струма.Животът в селището е продължил около 500 години – от около 5100 г. пр. Хр. До 4600 г. пр. Хр., когато жителите му го напускат завинаги и се пренасят да живеят на юг.
Селището е било плътно застроено с долепени една до друга частично вкопани в земята постройки, които образуват голям архитектурен ансамбъл. Стените на жилищата били от колове, преплетени с плет, обмазан с глина. Вероятно повечето жилища са имали общ равен покрив, може би използван като своеобразна тераса през лятото. От изток селището е било укрепено с палисада – ограда от масивни дървени колове.
